Ето ни отново на път – очаквайки с нетърпение срещата и предстоящите ни приключения с литовците. Маршрутът ни за тази почивка (да, странно звучи за почивка да има маршрут, наистина) е повече от разнообразен: Бургас – Каунас – Вилнюс – Барселона- Тенерифе Юг – Тенерифе Север – Мадрид – София. Предстояха ни шест дни в Литва, където не знаехме какъв план са измислили приятелите ни.
Тръгнахме на 23.08 сутринта от София с кола и към 13ч бяхме на летището в Бургас. Оттам летяхме с Ryan Air директно до Каунас(вторият по големина град в страната) . За първи път летяхме директно до Литва. Досега полетите ни винаги са били през Варшава, или поне с едно прекачване някъде. Кацнахме в Каунас и нашите приятели Игнас и Вайда ни чакаха в залата за пристигащи. Летището в Каунас е изключително малко, не е увеличило особено размера си от четирите години, когато бяхме последно тук. Каунас обаче се променя и разраства.
Насочихме се към новооткрит ресторант в един от търговските центрове, където хапнахме вкусна японски специалитети и пихме интересни плодови коктейли. След това продължихме към Кедайнай – градът, в който живеят нашите приятели, намиращ се на около 50 минути с кола от Каунас. Вечерта след като пристигнахме в също разрастващия се град, се насладихме на котешка терапия с двама ултра гушкащи се котараци – Блек и Ипкинай. Игнас ни запозна с новият си VR (Virtual Reality) сет, към който бяхме леко скептични, но се оказа страшно забавно изживяване. Първо ни показа няколко демота и после зареди една проста игра представляваща нещо като рязане на летящи кубчета с Лайтсейбъри под ритъма на определена песен. Освен много забавна, играта се оказа и доста изтощителна физически, като в края на която и да е 4-5 минутна песен, от играещият се лееше пот…
Успяхме да изкопчим детайли и за следващите ни дни – беше планирано да се разходим до Балтийско море – пясъчната коса на Литва. Както и да посетим Друскининкай – най – известния им СПА резорт.
На втория ден потеглихме малко преди обяд за Нида, супер симпатичен курортен град на пясъчната коса, почти до границата с Калининград (Русия). Дотам пътувахме три часа с кола и пет минути с ферибот. Пътят беше главно магистрала до Клайпеда (известен морски град, заедно с Паланга), където спряхме за обяд. Избрахме да седнем да хапнем на голям реставриран платноход, който е символ на града и е пригоден да бъде луксозен ресторант.
Наблюдавахме последните слънчеви лъчи за следващите няколко дни. След обяда продължихме с ферибот от Клайпеда за пясъчната коса, която е национален парк Kursiu Nerija, още известен в руската си част като Куршска коса. Планът ни беше да стигнем до Нида – един от основните градове и курортно селище. Пътят се провираше разделяйки гората на две, с леки завои, но в по-голямата част прав.
Нида ме спечели със спокойствието и еднотипните цветни къщички, отдавани като хотели или къщи за гости. Разположени, всяка със собствен двор и много зеленина, цветя, и създавайки усещане за уют, предразполагайки към почивка.
Настанихме се в апартамент в една такава къщичка. Апартаментът разполагаше с голяма всекидневна и кухня, стълба към спалня на горния етаж, втора стая със спалня на приземния етаж, баня с тоалетна и тераса със шезлонги. Решихме да използваме все още хубавото време и да се качим до пясъчните дюни. Наехме си електрически скутери с дебели гуми и поехме по краткия крайбрежен път към дюните. Пътуването със скутерите ни беше доста забавно, може да не развиват кой знае каква скорост, но взимат завоите доста трудно заради дебелите гуми. Като цяло завивайки се опитвахме да не паднем от скутера. Стигнахме до дюните, качихме се до тях, тъй като са на определена височина над Нида, разходихме се и разгледахме наоколо. Нида е последния град в тази част на Литва преди границата с Калининград и всъщност дюните продължаваха в руската част на националния парк.
На третия ден сутринта закусвахме в курортното градче, после освободихме апартамента и се насочихме към частта от пясъчната коса, която гледа към Балтийско море. Поседяхме малко на брега на морето, после продължихме с идеята да отидем в нов аквариум в Клайпеда от страната на косата.
Опашката за там обаче беше гигантска и поседяхме само двайсет минути в задръстване преди да се откажем и да се върнем в континенталната част на Литва. Прибрахме се в Кедайнай, където си сготвихме пица, а домакините ни ни открехнаха в тайните на Дота 2. Традицията ни продължава в екипна игра на компютърни игри. Преди две години по същия начин се научих да играя Старкрафт. Така че, с приятна компания, домашна пица, мента със спрайт и компютърни игри, много хубаво преминават летните вечери.
На следващия ден ни предстоеше пътуване в обратна посока. Този път се насочихме към Друскининкай – спа столицата на Литва, близо до Беларус.
Пристигнахме там следобеда, и се потопихме в безкрайните джакузита, сауни, парни бани и басейни на комплекса. При едно от предните ни посещения бяхме тествали водните пързалки. Този път се отдадохме на активен релакс. Druskininkai Aquapark. Въпреки слабият интернет и липсата на достатъчно място за 4 лаптопа в една стая, поговорката „Когато има желание, има и начин“ напълно важеше за нас в този момент, и след кратка вечеря (по време на която най-накрая се осмелих да пробвам прочутата им розова супа от цвекло) заседнахме за още игра на Дота 2.
Предпоследния ни ден мина лежерно – с Вайда се възползвахме от спа комплекса за още час, а мъжете в това време пуснаха дрона да снимат малко от града.
Преди да си тръгнем от Друскининкай, посетихме нещо като извор, за който имат легенда, че жените, които пият от него ще бъдат вечно красиви. Не знам дали легендата се възползва от суетата на жените, но изворът се оказа силно солен на вкус.
За да си оправим вкуса от извора, хапнахме сладолед в странна форма на малки гранулирани замръзнали топчета. Беше нещо, което пробваме за първи път в тази форма. Поехме обратно към Каунас. Там успяхме да се видим за около 2 часа с Егис и Ругиле – двойка приятели, с които се познаваме също от времето, в което живяхме в Литва за няколко месеца. Егис си е купил и ремонтирал компактна моторна лодка, с която с Ругиле лятото обикалят страната и даже са стигнали до Нида с нея.
Имахме удоволствието да се разходим по реките (Нерис и Неман), които пресичат Каунас и с лодката да видим града от друга гледна точка. След няколко приятни часа релакс и разговори с тях, се върнахме на брега, сбогувахме се и отпътувахме към Кедайнай. Хапнахме последна вечеря в дома на нашите приятели, гушкахме котките, играхме Дота и правихме планове за следващата година.
Последният ни ден премина в приготвяне на багаж и отпътуване за Вилнюс, където се разделихме с литовците и се насочихме към следващата дестинация – Тенерифе.
Благодаря, че прочетохте първия ми пост в блога на Tripaholic!
А вие били ли сте в Литва? Какво ви хареса най-много там? А мислили ли сте да я посетите? Споделете в коментарите! 🙂
Tripaholic 
Трябва да влезете, за да коментирате.