Продължихме прекрасната лятна почивка от Вилнюс с полет към любимата Барселона. Пътувахме с Wizz Air, а после от Барселона до Тенерифе Юг с Ryan Air. Пристигнахме на острова малко след полунощ на 29.08. Бяхме си резервирали рент-а-кар предварително, така че си взехме колата и се отправихме към градчето Санта Круз, където имахме резервирано апартаментче през Airbnb.
Собственичката на апартамента – Изабел ни посрещна и ни даде насоки за паркиране в района. Това, разбира се, не ни попречи да се омотаем в центъра на градчето, и чак някъде към 3ч посред нощ стигнахме в апартамента. Уморени от двата тричасови полета в нискотарифни авиокомпании и одисеите с колата и паркирането, бързо заспахме.

                   Бяхме се разбрали, че ще се наспим и няма да бързаме с планове за обикаляне, плаж и посещения. Така че, наспахме се доволно и към 11ч вече събудени оценихме обзавеждането и атмосферата на апартамента. Целият беше в бяло, с бели мебели. От входната врата се разпростираше широка стая със спалня, две нощни шкафчета, бюро от едната страна на входната врата, а от другата имаше висока маса с два високи стола. Стаята имаше два големи прозореца френски тип, с типчини за Испания дървени щори отвън. Имаше още удобен бял кожен диван, с две малки масички отпред, голям телевизор, който използвахме за да си пускаме най-якото радио с летни и испански хитчета LOS40. Стаята се допълваше от малка вградена кухня, с хладилник и печка. Имаше си съдове, прибори и чинии, така че е удобно за готвене. По коридора до кухнята се стигаше до банята с душ кабина и отново декорирана с много вкус и стил. Цялостно осветеността на апартамента,цветовете и лятната музика ни предразполагаха към почивка и едно лежерно състояние на духа.                                     

 Излязохме за закуска и кафе, харесахме си едно кафе в центъра в близост до апартамента (Café y té) и в следващите четири дни си закусвахме там. Докато умувахме как да разпределим идеите за следващите дни, се разходихме до хотела, където Тони е отсядал преди в Санта Круз от работата му, и близкия красив парк. Разгледахме малка част от Санта Круз и решихме да си намерим място за обяд – спряхме се на Baobab, където хапнахме скариди с чеснов сос (Gambas con ajo) и пихме студена местна бира Dorada, която ни хареса. Следобеда решихме да се върнем в апартамента, за да избегнем жегата и после към 18ч излязохме на разходка до конгресната зала Аудиторио, която е с доста интересна и мащабна архитектура. Кеят зад нея се оказа с нарисувани камъни  с ликовете на най – различни световни артисти от музиталната сфера, дори видяхме няколко българи сред тях – Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Борис Христов, Емил Димитров и др.

         След операта се разходихме още из градчето и за вечеря решихме да пробваме ресторант La Hierbita, който беше разположен отвън на една малка тясна уличка в центъра. Усещането беше много приятно и автентично и решихме да изпробваме няколко от местните Канарски специалитети – едното типично нещо е запечено сирене със зелен сос mojo (на Канарските острови имат два вида червен и зелен, често го сервират с хляб като предястие). Другото са типични за региона малки картофчета, които са с обвивката им и се сервират варени, този път залети с червен mojo сос.
 В този ресторант реших да пробвам Ropa Vieja (стара дреха), наистина не е нещо, което човек би си помислил, че става за ядене ако съди по името. Всъщност ястието е подобно на българския гювеч, но с по-различен тип месо и с нахут. Отпихме и по чаша бяло вино, което се оказа доста сладко за нашият вкус.

                     На вторият ни ден на острова решихме да посетим Лоро парк и да си оставим малко време за плаж следобеда. С колата отидохме до парка, което ни отне по-малко от час. Официалният паркинг беше пълен, затова паркирахме в уличката над парка, където хванахме едно от последните места. Билети за парка си взехме от касата на място. Има опция и онлайн, но първо искахме да запазим според прогнозата за времето билети за вулкана Тейде и според това да нагласим останалите неща.
            Лоро парк не ни се видя толкова голям и хубав, колкото други зоологически градини или паркове в Европа в които сме били. Основно си заслужаваше заради шоутата с косатки, делфини и морски лъвове. Да видиш тези животни на живо, да осъзнаеш колко са силни, интелигентни и с каква лекота комуникират с треньорите си, беше впечатляващо! В останалата си част парка не беше нищо кой знае какво. 

Харесаха ни и горилите (не бяхме виждали досега), аквариумната част с различни медузи осветени по много красив начин и пингвините, които разполагаха със собствена мини-Антарктика. Народът в парка беше доста, и на моменти лудницата ни идваше в повече. След разходката в парка, която ни отне четири часа, беше време за обяд – хапнахме в заведение срещу парка – Punta Brava, спряхме се на хрупкави калмари и местна прясна риба.

                Разходихме се в градчето Пуерто ла Круз и видяхме и един от големите плажове с черен пясък почти до Лоро парк. Решихме обаче да продължим с обиколката на острова и да си изберем някой плаж от южната или източната страна. Обикаляйки по главния път, който върви по крайбрежието на острова, стигнахме до много живописни места. Стигайки в северозападната част на острова, магистралата свърши и постепенно навлязохме в пътища, с много завои, виейки се към облаците. Нагоре пътят в планината минаваше през все по-малко населени места, с повече местни и почти никакви туристи. На едно място спряхме на пътя към страхотно откриваща се гледка към вулкана Тейде. После продължихме нататък и скоро стигнахме до отбивката към магистралата, която вървеше на юг. Без да искаме я пропуснахме, и докато се осъзнаем стигнахме до една малка местна бензиностанция, където решихме да обърнем и да си вземем кафе и вода. С изненада открихме, че отгоре се разкриваше панорамен изглед към градчето Puerto de Santiago и величествените скали които даваха името на „Плажа на Гигантите“.

Местните в бензиностанцията бяха силно изненадани от нас като туристи в този край, но това не попречи на бармана да се постарае много правейки капучиното ми, и да го украси със сметана, канела и цяло зрънце кафе отгоре.

              След това вече слязохме към южната част и след известно задръстване по магистралата се добрахме до плажа Playa de las vistas (Плажа на гледките) под градчето Коста Адехе. Градът е силно туристически и напомня Слънчев бряг. Хотелите са накацали навсякъде където могат да построят такива и има множество комплекси тип жилища и апартаменти давани под наем. Изпратихме залеза на плажа. Ползвахме безплатно шезлонги, никой не дойде да ни иска пари или да пита дали са платени. Океана беше супер, имаше леки вълни, а пясъка беше жълтеникаво-сив. Вечерта тъй като се прибрахме доста късно в Санта Круз, избързахме да си намерим местенце за хапване и решихме да пробваме едно от ресторантчетата, където Тони и колегите му са хапвали по време на смените в Тенерифе. Cocina urbana ни посрещна с много любезен персонал, страхотна испанска крафт бира Vagamundo и вкусни типични сиренца за разядка. Тони хапна телешки бонфилета, аз опитах една от салатите им с две огромни плочи козе сирене и сьомга, която беше ужасно вкусна… За съжаление отново си бяхме забравили резервните стомаси незнайно къде 😊

                        В петъчния ден бяхме планирали сутрешно следобеден плаж и след това вечерен тур до вулкана Тейде. За плаж този път избрахме Playa de las terasitas в северната част на няколко км от Санта Круз в градчето Сан Андрес. Преди плажа имаше голям паркинг, и гробище… което малко ни изуми, но в крайна сметка не ни спря да си почиваме на плажа.

Широка плажна ивица с пясък, донесен от Сахара. По-интересен пясъчен плаж като цвят не бях виждала досега – песъчинките преливаха от жълто, оранжево и кафяво с червеникави оттенъци. Водата беше леко студена и прозрачна, като влизането в океана беше полегато и плитко от начало, но след това бързо ставаше дълбоко. Имаше каменна преграда, като дига която поемаше вълните и ограничаваше хората да не ходят по – надълбоко. В едната част от залива беше оградена и бяха акостирали лодки, които напомняха малко на тези в Малта. Единственият недостатък на плажа беше, че в Северната част на острова е крайно духовито. И не, не е онзи приятен и разхлаждащ морски бриз, ами вятър който ту духа с все сила, ту утихва и забравяш за него до следващия порив. Съответно храна и бира или коктейли, всичко рано или късно се пълни с пясък. Намерихме си чадъри и шезлонги, при едно готино барче на плажа и платихме 20 евро за чадър и два шезлонга, който реално бяха депозит за консумация. Възползвахме се от тях с бирички, коктейли и обяд.
                          Сега и за вулкана и различното лице на Тенерифе :
Цялата екскурзия не беше никак евтина – 111 евро на човек, но включваше билет за изкачване на вулкана с лифта, изпращане на залеза горе на върха (докъдето позволява пътеката за туристи), вечеря на вулкана (създадена от шеф готвач с две звезди на Мишелин), и наблюдаване на звездите с астрономи от обсерваторията, която е близо до вулкана.

Тръгнахме за вулкана към 16:30ч от апартамента, пътят ни беше около 2ч и трябваше да сме там към 19ч. В началото на пътя се редуваха местни цветни двуетажни къщички, достигайки височина от 800-900м, слънцето започна да изчезва и виещи се планински пътища откриваха пред нас прекрасни горски масиви от борове, и все по-интересни гледки. Направи ни впечатление мантинелата на пътя, която беше облицована в дървени трупи, които допълнително подсилваха усещането ни за магична горска приказка пред очите ни.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Изкачвайки се все по-нависоко по пътя, се озовахме над облаците. От едната страна на пътя се виждаха скрити в пухкави бели облаци градове и хълмове, около нас зелени борове и мек килим от борови иглички, с мирис на гора. От другата страна се виждаше тук-таме някое градче в далечината. Трудно ми беше да си представя, че в един остров има толкова различни лица по отношение на природата. Но изненадата ми тепърва предстоеше да се увеличава.
Поемайки над 1800-2000 м високата растителност тотално изчезна и отстъпи място на сиво-черен пейзаж, осеян с жълти и зелени туфи и храсти, като шарени точки разпръснати за фон на иначе вулканичната земя. Продължавахме изкачването, като пропускахме покрай нас мотористи, които се наслаждаваха на гледките и перфектните завои, както и отличния асфалтов път към върха. Тони също бе абсолютно омаян от пътя, и се зарече да се върнем отново в бъдеще и да го преминем с мотор или кабриолет. Постепенно около нас изчезна всякаква растителност и пейзажът започна да наподобява снимките изпратени от Роувърите на Марс. Червеникаво-кафяви скали и черни цветове се редуваха в различни възвишения и форми покрай нас. Навлязохме в част, която решихме да кръстим долината на смъртта – остатък от огромния стар кратер на острова. И след няколко завои сред този пейзаж стигнахме паркинга при станцията на лифта. Там изчакахме докато се събере цялата група и ни разделиха по езикови групи с екскурзовод – имаше испанска група, нашата английска група, в която преобладаваха французи, и немска група.

Нашият гид – възрастен испанец умело минаваше през английската беседа, и после дообясняваше на французите на френски какво е казал допреди малко. Установихме, че говори и немски и малко италиански. И така качихме се на лифта, пътуването с него отнема 8-10 минути и се минава през четири кули, след всяка от която кабинката се разклащаше сериозно и потъваше надолу, а иначе движението ѝ е стръмно нагоре. Както ни обясни гида, горе на върха, почти на 3718м, кислородът е с 30% по-малко. Долната станция на лифта е на 2356м, а горната е на 3555м. След краткото изкачване слязохме в горната станция и имахме лека почерпка от чипс от сладки картофи и цвекло, както и шампанско и сок. Поседяхме десетина минути наслаждавайки се на панорамата до лифта докато свикнем с по-малкото количество кислород на върха. След като се облякохме по сериозно (горе беше около 5 градуса), започнахме пътя си към панорамната площадка Pico Viejo от където щяхме да наблюдаваме залеза. Вулканът Тейде се оказа активен, въпреки че последното му изригване е било през далечната 1909г. Името на вулкана означава “Ад”, дадено му местните народи, поради неприветливата му висока част (близко бяхме с Долината на смъртта😊). Вулканът е стратовулкан, подобен на Етна и Везувий. Интересното при него е, че отдолу под морското равнище е почти също толкова висок колкото и горе. Общата му височина е над 7000м, и по този критерий се нарежда трети в света. Тейде е и най-високата точка в Испания и Атлантическия океан. От вулкана се отделя сяра която излиза от малки процепи между камъните, и освен неприятната миризма носеше със себе си и доста топлина, напомняйки ни отново, че ходим върху активен вулкан. Отгоре се разкрива чудесна гледка над облаците и наистина можем да разберем защо местните са вярвали, че това е върха на света и са го считали за най-високото място. А да наблюдаваме как слънцето постепенно окъпва в оранжево-червени багри камъните от лава беше наистина магично. Изпратихме страхотен залез.

След това се насочихме обратно към кабинковия лифт, слязохме в базата на станцията и ни посрещнаха с коктейлна вечеря с отбрани вина, бира и хапки. Пробвахме отново традиционните малки картофчета и местни сирена. След вечерята се запътихме навън, където астрономите бяха разположили няколко телескопа и изчакахме малко да се стъмни добре и да изключат светлините на лифта, за да наблюдаваме най-звездното небе, което някога съм виждала през живота си. Винаги съм си мислила как намират толкова звезди за заснемане… като видя снимки на любители или професионалисти фотографи на персеиди или просто на нощно небе с безброй звезди. Е, случи ми се и на мен. Млечния път, с безброй светлинки около него в приказен момент на височина над 3000м на вулкан. Наистина си заслужаваше изживяването.

Да осъзнаеш колко си малък от върха на вулкана и да се загубиш в тайните на звездите на толкова милиони километри от нас. Беседата ни с астрономите също продължи около час, донякъде съжалих, че не взехме фотоапарат и статив, но пък телефона направи страхотни снимки във вещите ръце на Тони.
С това завърши тура ни в националния парк на Тейде, върнахме се по по-бърз маршрут също с доста планински завои, но този път и с умопомрачителни наклони и стръмни улици, които ми поизправиха косата.

                       Събота или последния ни ден в Тенерифе го отдадохме на тотална почивка. Спахме до късно, след като се върнахме късно предната вечер от вулкана. След това плажувахме отново на плажа до Сан Андрес. Насладихме се на може би последния ни плаж за тази година и просто се любувахме на хубавите гледки.

За вечеря бяхме хвърлили око на един от японските ресторанти в Санта Круз, но отивайки натам вниманието ни привлякоха няколко ресторантчета едно до друго и съвсем на късмет уцелихме място (Santo Pecado Gastrobar) с хубаво вино, бургери, свинско в интересна комбинация с портокалово-ананасов сос и разкошни десерти – суфле и домашен ягодов сладолед. Мисля, че това беше един наистина сладък и подходящ завършек на нашето испанско пътешествие.